Политическа орда

Аз не съм писал история. С изключение на няколко имена, всички останали са измислени. Измислени, подредени от мен са и техните силуети. Включително и на главния ми герой, един журналист, който доста от вас биха възприели като мой образ и мое подобие. Това също няма да е вярно и точно.

Измислена е и главната героиня. Такова момиче дори аз, попреситен от срещи и запознанства, не съм виждал в живота си. Тя, такава, каквато е в книгата ми, е не само една мъжка мечта, но и болка…

Стараех се само духът на времето, което описвам, духът, изтърван от бутилката, да прилича на онзи, който трови годините, наречени Преход. И моля, да бъдем наясно, става дума не за годините демокрация, а за прехода, трудния преход към нея.
Много от действията в моята книга са не само реални, но те са и принципно верни и точни. Те са толкова верни и точни, че приличат на измислени. И въпреки риска житейската да смаже художествената правда, аз не искам да се лиша от тях.

Това е положението, читателю! Добре, че поне има любов.