Посока - Запад

След като написва (както сам отбелязва) „хиляди литературни парчетии – фейлетони за печата, сценки за радиото и телевизията, текстове за песни и т.н., с които припечелва прилично, за да храни семейство и да прекарва добре с приятели вечерите и нощите”, Петър Софрониев ни изненадва и респектира с новия си сборник с разкази „Посока – Запад”. В тях авторът е преплел лудия смях с парещата болка в сърцето, за да се очертаят релефно двата полюса, между които е разпъната душата на българина в последните години. Но разказите в „Посока – Запад” не са парчета от кривото огледало, в което ни се налага да се оглеждаме всеки ден. По-скоро те са една усмивка с горчиви бръчици, весело-тъжна пътека, проправена през времето, по която авторът ни води, за да стигнем до истински истории на хора, които не искат да се примирят, че са случайни пътници на тази земя... И ако преди години авторът самоиронично казваше (в текста си за песента на Васил Найденов) „нищо ми няма, всичко ми е наред”, сега сякаш успокоява – нищо ви няма, друго не е наред.