Постоянна експозиция

Преслава Виденова наблюдава света с неотстъпчива, но деликатна сдържаност. Поезията й фиксира тревожността, хладината, отказът от сантименти, характерни за съвремието ни, но едновременно с това издирва съкровеното и меко подсказва - трудно е "да мълчиш така безукорно, че да не можеш да се оправдаеш пред самия себе си." Прочетете тази книга! И когато пише, Преслава Виденова удържа в себе си - скрито и безпощадно - етичните императиви, без които човешкото ни съществуване не би било възможно.
Ина Иванова

Преслава Виденова е лауреат на ХХХVІI Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ – 2020 г. Книгата се издава със съдействието на Община Стара Загора.

***

ИЗНАСЯНЕ НА СИНА

В последната най-южна стая

на последния обитаван апартамент

на последния двайсет и втори етаж 

на едничкия блок в този тъжен,

населен предимно със скитници,

лунатици и амбулантни търговци,

в пазарните дни процъфтяващ

най-краен квартал

моят малък невзрачен Христос 

вдигна микровъстание.

Моят малък невзрачен Христос 

слезе от малкото сувенирно разпятие,

заковано в подпухналата от влага стена,

и отърсвайки всичката пепел 

и всичките сажди, полепвали някога 

по миниатюрното му лакирано дървено 

мъченическо тяло, бог излезе от стаята,

без да каже и думичка.