Празнично семейство

Тези разкази на Йордан Славейков са изпълнени с друга форма на любовен копнеж – копнежа на живия по мъртвия, копнеж, който не може да бъде осъществен и затова може да продължи до безкрай. Тяхната обща тема е сблъсъкът със смъртта в състояние на силна любов. Или не сблъсъкът, а онова състояние на живия, в което той започва да опознава новозародилия се копнеж по завинаги недостъпния друг.
— Зорница Христова  

 Сигурен бях, че след романа си „Последна стъпка“ – един от най-пронизващо острите текстове, които съм чел от български автор – Йордан Славейков няма да предложи нищо по-щадящо на читателите.
Болезнено чувствителен човек, фин към приятели и публика, откровен до безумие, артистичен, елегантен в мисълта, смел в действието, безкомпромисен към себе си и това, което прави.
Много човешка болка има в „Празнично семейство“ – било поради любовта, която много рядко ни дава това, което очакваме от нея, било заради света, така често груб и жесток. Но в тези разкази има и една приглушена светлина, една мека утеха, която често търсим и рядко намираме.
— Красимир Лозанов