Пресъхва ден, извира нощ

„Блеснали като мълнии пейзажи. Живи, запомнящи се образи, пропити с нежност и страхопочит. Тази книга идва да ни каже: границата между тъмно и светло, между горе и долу сме ние и трябва да внимаваме.
Eкспресивни стихове, трагична поезия, която излъчва  светлина.“

Бойко Ламбовски

„Любовна изповед в жестоко време. Интимна лирика в свят на крещяща проза. Парадокс на оттласкването, на  съпротивата. Отчаяна самозащита на Духа.
С търсенията си авторът се обособява като един от малкото създатели на самостоен „чист“ пейзаж в съвременната българска поезия.“

Цветанка Атанасова


„Великолепни стихове, оцветени от пъстротата не толкова на природните пейзажи, колкото на човешката природа, закодирана в най-съкровените мисли и чувства.“

Радой Ралин

„От прозореца на поета в родния му дом в Сапарева баня се вижда загадъчната Църна скала. Понякога над скалата пада мъгла и я скрива. През булото й обаче скалата прозира, така както прозира и в неговите стихове, които сякаш са изящни късове от същата тази планина, от която се вижда цяла България. Че и още по-нататък ...“

Любомир  Николов

„Поезията ти е плетиво от светлинни сгъстявания, стиховете ти звънят с една такава самобитна музика, все едно чувам как се твори светът наоколо – и ми се връща целебното чувство за вечност, за шир. Сетивата ти са навсякъде – тънки ластари – всеки път се удивявам! Пресяваш целия свят – и остава чиста поезия.“

Сибила Алексова