През това време

От 1989-та до наши дни се случи какво ли не; светът и страната се промениха. Неимоверно много.

 

ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ българската литература продължи да съществува и да си върши работата: ето ги новите писателски имена, ето ги текстовете, които винаги оттук насетне ще са важни. Ето ги елитарното и популярното с поредните им лица; ето ги впечатляващите изображения на миналото и на днешното...

 

Какво и как разказват в тези години авторите сънародници, доколко (и колко истинно) историите им помнят далечното и близкото преди, защо забравят точно това, което забравят? Що за симптом насред актуалната културна ситуация е „възходът на биографията”? А свръхоценностяването на детското? Дали сегашни творби, писани на матерния, ще ни приучат – полека, неусетно – да приемаме настоящето без прекомерна горчивина? Срещат ли се отново човекът и вярата по тези земи, има ли Изход според белетристиката, създавана у нас напоследък? 

 

Тези въпроси (и ред други) обмисля книгата „През това време”.

 

Съдържание:

 

Уводни думи 

 

Българско възраждане и българска съвременност

(Димитър Шумналиев, Деян Енев) 

Родина и чужбина. Отново

(Мария Станкова, Георги Тенев, Илия Троянов)

Случаят „Яна Язова“, или възходът на биографията 

 

От 1990-те до днес: Емилия Дворянова, Теодора Димова, Мария Станкова, Керана Ангелова, Албена Стамболова, Елена Алексиева 

 

За тези, които не се страхуват от Вирджиния Улф (матриците на популярното и женската ни проза след 2000-та година) 

 

Умората от паметта – български сюжети и фигури 

 

XIX век – тук и сега (Стоян Ненов, Стефан Цанев, Милен Русков) 

 

Три съвременни романа – търсения и открития (Елена Алексиева, Емилия Дворянова, Недялко Славов)