Книгата представлява опит за изграждане на конституционна теория на пряката демокрация. В нея са анализирани теоретичните, сравнителноправните и националните проблеми на пряката демокрация. Изследвани са нейната същност, историческо развитие, предимства и недостатъци. Изградена е система от критерии за отграничаване на пряката от представителната и партиципаторната демокрация. Предложена е систематизация на институтите на пряка демокрация. Разгледани са конституционни модели, в които пряката демокрация има системно приложение или пък разкрива интересни особености. Самостоятелно внимание е отделено на историята, актуалния дебат и действащата правна уредба на пряката демокрация в България.
Книгата е предназначена за юристи, политолози, философи, социолози, както и за всеки, който се интересува от начините за разширяване на гражданското участие в политическия процес и от предизвикателствата, които то поставя.