Прикачен

„Здравей, аз съм онзи тип, дето чете имейлите ти, и освен това те обичам…“

Бет и Дженифър са наясно, че работните им имейли се наблюдават. (Всеки в редакцията го знае. Политика на компанията е.) Но те така и не могат да приемат това насериозно. Затова и продължават да си изпращат безкрайни забавни  съобщения, обсъждайки една с друга всеки аспект на личния си живот.

Линкълн О’Нийл не може да повярва, че да чете кореспонденцията на други хора е работата му в момента. Когато е кандидатствал за позицията на „служител интернет сигурност“, си е представял, че ще изгражда защитни стени и ще спира хакери, а не че ще пише докладни всеки път, щом някой спортен репортер изпрати мръсен виц на колегите си.

Когато попада на мейлите на Бет и Дженифър, знае, че трябва да ги рапортува.

Но и не може да потисне интереса си, завладян от техните истории.

Докато Линкълн осъзнае, че се влюбва в Бет, вече е прекалено късно да се представи.

Какво би й казал той…?