Приказки от крайните квартали

„Под „крайни квартали“ може да се има предвид както определено място, така и състояние на духа: близко и познато, но също така на ръба на съзнанието (подобно в известна степен на „открития космос“). Предградията често се представят като банално, делнично, дори скучно място, в което няма нищо забележително. Аз пък си мисля, че те са чудесен наследник на горите от средновековните приказки - пространство, където подсъзнанието се отприщва.  Винаги съм смятал за много привлекателна идеята за „фентъзи", ситуирано в предградията - както в собствените ми произведения, така и в работата на други писатели и творци - заради контраста между рутинното и удивителното, чийто ефект може да бъде забавен, но и да те извади от равновесие, както и евентуално да те накара да се замислиш.“

„Повечето от приказките от крайните квартали на Шон Тан са чиста поезия. Ако трябва да събера качествата им в пет думи, ето: гений, човещина, безграничност, обич, обич.“

„Хипнотизиращ. . . Такова визуално красноречие може само да мотивира читателите да търсят всички бъдещи графични романи на Шон Тан, без значение на коя точно лавица се намират.“
– New York Times Book Review