Приписки, Избрано 2

Онова, което днес най-живо ни интересува в старите книги, не е толкова техният основен текст - за повечето той е един и същ с малки, съществени само за специалистите разлики - а добавките към него - тъй наречените "приписки". Това са бележки най-вече на прилежните преписвачи на текста, които след часове, дни, седмици изнурителен анонимен труд се осмеляват да вмъкнат и нещо от себе си. Тези приписки обикновено нямат нищо общо с текста, към който са прилепени и който е по-значителен от тях. Съвсем без връзка с него те ни съобщават за някое историческо събитие, което се е случило по време на преписването на текста или пък за което преписвачът се е сетил сега и е пожелал да опише и коментира. И макар да нямаме и понятие за това кой е анонимният автор на тези дописани думи, ние се вглеждаме в тях, вслушваме се във всяка тяхна интонация и сякаш чуваме през вековете живия глас на миналото. Така за миг ние се освобождаваме от оковите на нашето ограничено битие, по внезапно прехвърлени мостове преминаваме огромни разстояния над вековни бездни и разширяваме владенията на духа си сякаш да безкрая.