Реакции / Публицистика и интервюта, том 10

Откакто се помня, писането е било мое съвсем всекидневно занимание. Съдейки по производството ми, някои смятат, че работя бързо, леко. Не е вярно. Просто имам навика да работя по много – това ми остана за спомен от ония години, когато се изхранвах с научноизследователски труд. При такъв труд почивка няма, няма и очакване на вдъхновение, длъжен си да го предизвикаш сам. По-точно – длъжен си да предизвикаш в себе си способността да пишеш и днес. Това е рефлекс за цял живот, стереотип, както казват сега.

Вера Мутафчиева е автор на над 30 художествени книги, преведени на десетки чужди езици и претърпели по няколко издания в страни като Русия, Турция, Германия. Творчеството й съдържа модерни национални и универсални концепции за миналото и настоящето. Основни нейни теми са родината, подвигът, любовта, свободата, верността, саможертвата, отчуждението. Европейската литературна критика я поставя редом до такива писатели-нобелисти като Томас Ман, Маргьорит Юрсенар и Иво Андрич. Дълбокият съвременен подтекст, актуалността на размисли и изводи – това е най-ярката особеност на нейната белетристика. В историческите си съчинения Вера Мутафчиева не се задоволява просто с реставрация на миналото, разработвайки богат документално-исторически материал, а провокира мисълта ни, заставя ни да търсим, анализираме и извличаме от историята изводите на днешния и утрешния ден на фона на общоевропейската история и проблематика.
Величината й на творец измерват донякъде множеството звания и отличия у нас (почетен член на БАН) и в чужбина (лауреат на Хердерова награда).