САМУИЛ, ЦАР БЪЛГАРСКИ – КНИГА 3 – ДИМИТЪР ТАЛЕВ

Димитър Талев е писателят, когото и читатели, и критика единодушно свързват с Вазовите традиции, Димитър Талев е творецът, за когото е станало общо място твърдението, че е приемник на „патриарха“ на българската литература – приемник и на пламенното му родолюбие, и на повествувателните му традиции.

И в това сравнение има нещо много вярно.

И Вазов, и Талев създават романи, които са определяни като „национална епопея“, „историческа хроника“, „енциклопедия на народния живот“. Няма критик, писал за Талев, който да не е сравнявал класическата му четирилогия с Вазовия шедьовър „Под игото“, още повече че Талевите книги са разказ за останалата „под игото“ Македония, при това разказ, съсредоточен също като Вазовия около „пиянството“ на един народ и „пробуждането“ след кървавия погром. Но разликата между Талев и Вазов не е в това, че във Вазовото творчество след „под игото“ има „избавление“ а Талевото творчество не достига до „избавлението“. Разликата е друга…

Светлозар Игов

Стр. 429

Формат: 16/70/100

Печатни коли: 27

Твърда корица

ISBN:978-954-09-1140-3