Съпротива.net

Първо. „Съпротива.net” разказва за място, където Хитлер е още жив и се кара на Елвис Пресли; където трима руски космонавти закусват с водка от лев и шейсет бутилката; където вещици с жълти очи говорят на арамейски, а джуджета продават фалшив „Тефал”, и където на спирката можеш да видиш скелетите на всички, които са чакали автобуса преди теб.
Второ. „Съпротива.net” е смешна книга. От нея можете да научите например какво е казал Марк Твен, като го завели на опера в Миланската „Ла Скала” и после го попитали дали му е харесало... („Е по-ужасно нещо не съм чувал, откакто изгоря сиропиталището!...” Това е казал Марк Твен.) Както и това, че Хитлер не се къпе, понеже в банята го причаквали Шести американски флот и Трети украински фронт. (Лъже, разбира се: в банята няма никой – проверено е.)
Трето. Всичко в „Съпротива.net” прилича на лудница, но не е. А ако все пак е лудница, то това е лудницата, зад чиито стени се опитваме да се спасяваме с една крехка съпротива, направлявана единствено от треперещата логика на съня.

"Карастоянов уважава „шантавите“ светове. За осъзнаването на простичкия факт, че тъкмо те са истинските и нормалните, се изисква специфичен начин на виждане – и той не по-малко „шантав“. Всичко в „Съпротива.net“ като че ли минава през очите на сънуващ. Това е особено ясно видимо в края на книгата, където на прескочи кобила си играят миналото и настоящето – героят ту се буди, ту заспива, на трескави подскоци нахлуват познати лица, образи, места в непрекъснат низ от трансформации – и така – до пълната загуба на надеждни ориентири за реалността."

Пълният текст на рецензията на Миглена Терзийска, публикувана в LiterNet