Сърцето е самотен ловец

Карсън Маккълърс е на двайсет и три, когато през 1940 г. излиза първият ѝ роман — и веднага променя представата за това какво може южняшката проза.

Джон Сингър е гравьор, глух и ням, и остава сам, след като единственият му приятел е настанен в лечебница. В едно кафене на главната улица към него се обръщат четирима: Мик Кели, момиче, което чува симфонии, каквито няма как да си позволи; д-р Копланд, чернокож лекар, чиято вяра в справедливостта се разбива в собственото му семейство; Джейк Блаунт, скитник и разпален агитатор без публика; Биф Бранън, съдържателят, който наблюдава всички и не казва нищо.

Те говорят. Сингър кима. И четиримата излизат убедени, че най-сетне са разбрани — а романът тихо показва, че разбирането е нещо, което по-скоро си въобразяваме, отколкото постигаме.