Спомени

Спомените на Съба Вазова се четат с увлечение и без коментари; трябва само да се съжалява, че прекъсват тъй скоро. Всеки ще се убеди, че те са извънредно ценни не само за литератор- историка и за поета, но и за историята на един от най- страшните епизоди из страданията на българския народ; бягството на тракийското население през Балкана след разорението на някои крайбалкански градове от 1877 г. Аз познавам в българската литература само една книга, която би могла в някои отношения да се мери със Спомените на Вазовата майка. Това е автобиографията на Софроний Врачански. Казвам изрични "в някои отношения", защото по дълбочина на чувствата , по силата на въображението, по интензивност на наблюденията, по стил Спомените на Съба Вазова надминават далеч Софрониевата автобиография. Доказателства за това изобилстват на всяка страница, особено в тия пасажи, където нещастната майка описва трогателно своите нечовешки страдания в Араповския манастир, когато, седнала на прага на своята килия, загледана в месеца, почва да говори неволно в мерена реч и да пее "като несвясна". Тъй може да чувства и да пее само една поетическа душа.