Спомнена София

Един човек се разхожда из софийските улици, изглежда едновременно и съсредоточен в себе си, и леко разсеян, ако се вгледаш по-внимателно в него, ще разбереш, че през съзнанието му тече интензивен вътрешен монолог, човекът понякога се спира, оглежда някоя къща, връща се няколко крачки назад, вади телефона си, снима, надниква в задния двор, отдалечава се, отново снима, издебва обитател или съсед, заговаря го, усмихва се по много характерен свой начин… А ние наблюдаваме този наблюдател, улавяме неговата мисъл, че историята на сградите и съдбата на техните обитатели се преплитат и отпечатват едни в други. Историите на „Спомнена София“ живописно възкръсват през детективския литературен поглед на Тони Николов, карат ни да осъзнаем, че сме участници в традиция, започнала още преди Освобождението и която ще продължава във вековете напред, по убедителен начин ни карат още да се чувстваме отговорни за улиците, сградите и площадите на София, но също и за действията, думите и мислите си, защото тези разкази на ръба на документа и фикцията талантливо свързват миналото и настоящето. А малкото книги, които успяват да направят това,предопределят и посоката на общото ни бъдеще.