Средището на лабиринта

Сборникът (новела и осем разказа) ни отвежда в един парадоксален и естетизиран свят на маски, лабиринти и разнопосочни пътища, където всяко разклонение е отдалечаване от изхода и приближаване към центъра. Свят, в който реалното, въобразеното и съновидението се преливат, творческият импулс е вик от болка, а въпросите остават разпръснати в пространството. В новелата, дала заглавието на книгата, творецът е заплетен в нишките на своите сюжети и мъчително търси пределите на писаното слово, както и на собствената си същност.

Историите в „Средището на лабиринта” търсят излаз към читателите си, отваряйки множество проходи за разбиране и за тълкуване, и подканват към диалог за смисъла: на изкуството, на думите, на спомена, на Времето.