Старецът трябва да умре

След като цял ден са работили по общия си превод, всяка привечер двама мъже тръгват на разходка из града. Единият е писател, разказва как и защо е написал повест върху отломките от потънал в миналото сценарий. Разходка след разходка – покрай разказа за сценария и повестта разкрива и част от живота си.

Пред другия – съпреводач по неволя, но събеседник по желание – се заплита и разплита мрежа от обстоятелства, преживявания, съкровени моменти, събитийни подробности, неизтлели чувства.

Спомените на писателя за писането и живота се редуват с откъси от самата повест, с отзвука ѝ в събеседника му, едновременно привличан и отблъскван от разказваното, а и от самия писател.

Неусетно героите пренареждат възприятията си пред наближаващата старост и неосъществените блянове, размишляват за баналността на непознатото, за невъзможното съчетание: лек живот – писане на проза, за смесването на изкуството с живота и за какво ли още не.

Лъжец ли е главният герой? Егоцентрик, обичащ да скандализира, или очарователен фантазьор? Налудничави предположения ли го безпокоят на прага на старостта, или внезапно просветление го е споходило и той задрасква една след друга тежките си самозаблуди?

Едва ли отговорите могат да бъдат еднозначни. А и възможно ли е смисълът да бъде ясно разграничен от процеса на неговото проумяване?