Сутринта на картоиграча

Добро утро, очи.
Усмихнете се.

И в съня ти старици ти продаваха корени,
и денят ти не те радва.

Кой кара гълъба в двора
да пее тогава, или той просто

се мъчи да каже нещо съвсем различно?
Времето не е дружелюбно,

защото пази изящната си механика, но
в кожуха му има достатъчно гънки,

в които човек да се скрие.
Правя кафе. Приготвям си масата.

Разделям дребните си монети
на преди и сега, за да знам днес

в каква валута ще се разплащам.
Аз ще общувам с отраженията по табелите.

Те ще общуват с отражението на лицето ми.
И всичко ще е истинско, доколкото

му стигат силите.
В далечината чувам как се пренастройват

зъбчатите колела. От процепа
ще изскочи карта. За тази

карта живея.