Теория на всичко

Няма едно, тази поезия иска да говори за всичко, като в онази теория на квантовата физика, търсеща всеобщата направа на света. Има много материя и антиматерия тук, конкретност и абстракция. Има география, физика и отчаяние, остро и косо писане, директност, неореализъм и неоромантика, всичко. От големия адронен колайдер до гетата, които са “най-мръсното признание за тъга”.

Защо „Теория на всичко“? И дали такава теория, която да обясни съществуването и движението на най-малката частица и на най-голямата сила или планета, въобще е възможна? В науката почти са стигнали до консенсус, че Вселената е нещо като Космически оркестър, а Човекът е един от тоновете на всемирната симфония. Такова е и поетическото кредо на Станислава Станоева – че всичко е едно и е еднакво важно.
Като добавим и прецизния образен език, неочакваността на поетическия поглед и философските инвенции, притулени зад почти всяка метафора, тази книга може да се нареди до най-добрите в съвременната ни поезия.

София Несторова

Книгата е спечила проект по Програмата на Община Пловдив за финансиране книги на пловдивски автори и важни за Пловдив издания. Издава се в подкрепа на кандидатурата на Пловдив за Eвропейска столица на културата 2019.