Тигърчето Спас

ТИГЪРЧЕТО СПАС

В гората между храсти, дънери и стръкчета,

където слънцето рисува златни кръгчета

и само вятър клонките разрежда

и тъй спокойно винаги изглежда,

не зная откъде пристигна,

преметна се три пъти презглава,

примигна

и изрева

със страшен глас:
 
‒ Аз съм тигърчето Спас!

И седна и зачака.

Размърда се шубрака –

раздвижиха се клоните шумка по шумка,

от тях надзърна някаква муцунка,

след нея – очите,

после – ушите

и ето –

Мечето!

...