В питието на мрака

Думите си приличат с душите по това, че се топят. При определена температура, в определена среда, при натиска на дадено налягане или просто от само себе си. В тази стихосбирка лирическият "аз" на Божана Апостолова наблюдава условията на динамичния процес на метаморфозата в топенето.

"Нищо ми няма, всичко ми е наред...
чувам гласа си от дъно на бездна.
А душата ми, Господи, като бучица лед
в питието на мрака се топи... И изчезва".