Вдъхновения и дни

Заглавието на книгата съдържа очевидна алюзия за „Наслаждения и дни“ – първата книга на Марсел Пруст, която, озаглавена по този начин, се представя като елегантно неглижиращ жест към авторитетния прецедент „Дела и дни“ на Хезиод. „Вдъхновения и дни“, напротив, е свободно от каквато и да било полемична тенденциозност. То няма амбицията да ревизира мечтателно-съзерцателния аристократизъм, излъчван от „Наслаждения и дни“, още по-малко е изкушено от някаква подривна умисъл. Въпреки предизвикателната интертекстуална заигравка то назовава с обезоръжаваща буквалност основните реалности, съотносими с написването на включените книгата текстове, валидни впрочем и за заниманията с литература по-общо – от началната възторженост, която съпровожда раждането на идеята, през неназованите фази на усъмняване и паника, към дългите дни на усърдно дирене, които отвеждат (или не успяват да отведат) до верификация на предложените хипотези.