ВЕЧЕРЕН ПРАГ – том 1

Стихове и поеми

Вечерен праг

Стоя пред своя дом сега. И нищо,

че ветровете вече пълнят мрака…

На своя праг застанал, аз ще чакам

да ме засипе пепел от огнище,

стрела от смях, искра от късен огън,

и радостта от нови светли думи,

от вярата, че есенната шума

ако поискам да премина, мога.

По хълмите жълтеят диви круши.

Небето носи септемврийски птици.

Аз се оглеждам в техните зеници

и виждам как далечен огън пуши.

Другарите ми са край оня огън

и вдигат тежко вино в тежки кани,

а в песните им като в люта пяна

кипят неясни мъки и тревоги.

И тръгвам бавно. Някак бавно помня

чертите им, от вятър неизтрити.

Те работиха дълго, упорито

в най-тежките каменоломни.

С тях пихме вино. В мене то е живо!

Но те сега отидоха далече.

Аз се загръщам в есенната вечер

и се усмихвам кратко и горчиво.