Вътрешното гето

Буенос Айрес, 1940 година. Група приятели, евреи, бежанци от Европа, се срещат редовно в едно кафене и се питат какво става на Стария континент. Единият от тях, Висенте Розенберг, е вече женен за Росита и имат три деца, но мислите му са преди всичко за майка му, останала в Полша. Сантяго Амигорена разказва за „вътрешното гето“ на изгнанието. За печалното битие на един мъж, изградил свой живот в чужбина, който предчувства, а след това научава за гибелта на своите близки, споделили съдбата на милиони.

Висенте и Росита са дядото и бабата на автора, който признава днес: Преди двайсет и пет години започнах да пиша, за да се преборя с мълчанието, което ме задушава, откакто съм роден. Книгата, която държите в ръце, е историята на това мълчание.