Винаги умира някой друг

Да повдигнеш времето със сълзата си, без да изпадаш в прелетна меланхолия. В поречията на живота да търсиш себе си, но винаги да си изгубен. Да се разграждаш с катедрален шепот пред кикота на човечеството. И от агонията си да сътвориш мълчание от думи. „Винаги умира някой друг“ е всичко това по няколко димани.
~ Елин Рахнев

Мисля си, че поезията на Димана Йорданова е чиста страст в библейския смисъл на думата, незаслужено изкупваща посредствеността на житието ни.
~ Димитър Стоянович

Непокътната върху леден къс сред океана – такава е поезията на Димана Йорданова. Ако има Бог, той чете нея. Тя е сред малцината избрани.
~ Теа Денолюбова