Високата трева

Иван Вълев е роден през 1942 г. Завършил е полска филология в СУ. Работил е като драматург на Кукления театър в Пловдив, редактор в ДИ “Христо Г. Данов”, директор на Българския културен и информационен център – Варшава, преподавател по теория на превода в Пловдивския университет. Автор е на 7 стихосбирки и един роман.
Иван Вълев присъства в българската поезия от четири десетилетия. Неговата първа стихосбирка („Скорост”, 1967) беше сполучлив дебют, който наложи името му в кръга на тогавашната млада литература. Следващите негови книги, въпреки че бяха издавани след дълги паузи, оформиха силуета на вглъбен в своя вътрешен свят поет, на когото не са чужди моралните и социални проблеми на времето. Нравственият максимализъм на неговото поколение намери израз в съкровена, изповедна лирика, чиято форма е разнообразна и достъпна.

Първата част на тази книга съдържа най-сполучливите стихове от седемдесетте години до „Изречено на глас” (2002), а във втората са включени най-новите, писани след това.