Военната фотография

Със стихосбирката на Сабина Кърлева Военната фотография се заявява нов глас в съвременната българска поезия. Освободена от интимните и самодостатъчни вслушвания на аз-а, книгата отправя погледи към историята (като лична утопия), към войната (като лична участ), към паметта (чрез различни стратегии за уплътняване и въплътяване), философски промислени и заявяващи света на съвременния млад човек – уж смрачено-статичен, но с ненадейно възправящия се жест на вилицата, пробождаща сухия език на деня.

Яница Радева

 

Nausea

От къде е дошъл показалецът
който толкова жалко ме сочи.
Не мога да заспя преди да го лапна
мой си е, твърде горчив,
стои скрит дълбоко в устата ми.
Това често изразява безпомощност -
много пъти е свидетелство за инфантилизъм.

Друг път е революционен жест, особено, когато го правиш съзнателно,
със злобна усмивка пред огледалото -
тогава е нещо дълбоко екзистенциално и предизвикващо промяна.

Хранопроводите на дните
ще върнат всичко обратно
Стомасите на времето ще са отново празни

Това, което възприемаш като собствено себе си
не е онова, което изглежда.
Онова, което е безпосочно и вътрешно,
рано или късно ще изблъска другото –
ще те накара да сънуваш сън, в който ембрионалната фаза е някак си задължителна.

Знаеш, че не е сладост това, което от устата ти се стича
и пада на снимката от съня,
не са лалета украшенията ти
не са славеи долетелите птици...

и дрипите, в които си облечен,
не са доспехи.

неавтентичният живот, призраците на дните,
скритите, заседнали неща -

всичко това

ще бъда върнато
по хранопровода
обратно нагоре

 

Сабина Кърлева е лауреат на двадесет и деветия Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" 2012. Книгата се издава със съдействието на Община Стара Загора.