Вселената на яйцето

Как да „продължаваш да живееш и да не си победител в един свят, където за победените няма място” е морален въпрос, който занимава Иван Теофилов не само в тази книга. Цитираните думи на Канети са нейното мото, но биха могли да бъдат и най-кратката рецензия за нея.
Блестящите фрагменти, мисли, спомени оживяват едно отминало време, осмислят го, проникват във вселената му през лупата на продавача на яйца и омагьосват читателя. „Вселената на яйцето” внимателно се взира и в днешния свят, който е „безмилостно бързолетен”. „Но човешката душа не остарява”, пише Иван Теофилов и продължава - „винаги живея с чувството, че младостта ми е в съседната стая”. Ако  искате да разберете кой е той, прочетете тази книга.
"В нелеки времена поетиката на Теофилов остана напълно безразлична към господстващите теми и мотиви, съзидателно търсейки Човека - и светлината, изрязана в неговата усмивка. Затова, със своята космополитна мяра на поет, преводач, драматург и редактор, той спомогна за утвърждаването на цяла вълна в съвременната българска лирика в средата на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век."
Марин Бодаков

"Иначе не бихме могли да си обясним тази донкихотовска жажда за възстановяване на нарушена­та хармония, с която е проникната цялата поезия на Иван Теофилов. Нито пък да прогледнем в дълбините й, скрити зад делничните проблеми, опазени от омразите и жалките домогвания на нищите духом. Иначе не бихме могли да си обясним и как един типично "градски" поет разкри невероятните си сетива за българската природа и по един неповторим начин успя да я свърже с изконните черти на българския дух."
Светлозар Жеков