Всичко е включено в цената

Разказите на Антон Терзиев се опитват да формулират от какво боледуват хората бидейки физически напълно здрави. Дълбоко го интересува „по колко интересни, оригинални и необикновени начини с никой нищо не се случва”. Подобно на репортажното следене, той пътува с героите си, мълчи заедно с тях, губи се, отказва се.
В новата му четвърта книга “Всичко е включено в цената” историите свършват там където биха могли да започнат. Прецизното описание на безнадеждната консумация на живот, вещи и време подарени неизвестно защо на всеки от нас, създава усещане за апокалиптичност.
Добри градски приказки от ниските социални етажи, написани с похвата
на луксозните списания за стил на живот, които ще ви помогнат да преборите синдрома на хроничната умереност.

„За автора на тази книга може да мислите, че е просто талантив художник сред писателите. Предстоящите редове твърдят и обратното – обещаващ писател сред хората на изобразителното изкуство. Позволявам си подобно анонсиране с ясното съзнание, че книгата, обект на този коментар, е съвместила и двете изкуства, потърсила е баланс между визуаланото (наличието на фотографии в изданието) и словесното (разказите). Снимките, по думите на авторката им Галя Йотова, са паралелно писане, но със светлина. Получила се е любопитна фотобиография на автора, провокирана от обичайната изказна аз-форма в разказите му. И след първото плахо появяване на автора над художествената повърхност (7-8 стр.), фотофинишът (106 стр.) е една протегната ръка...

Красив жест, с предистория и вълнуващи неизвестни по средата. Вероятно мнозина ще се подведат да видят наистина две отделни истории – едната от снимки, другата от думи. Но и двете са по-скоро воайорски настроени една спрямо друга. И двете едновременно са някак твърде непреднамерени и искрени, по човешки обозрими и емоционално плътни. Какво повече може да се очаква от една история, независимо дали е написана с думи, или фотообрази?!

...

Свежият хумор успява да притъпи травмиращите съзнанието ни истини. И някак все пак преглъщаме народопсихологическите отговори  на въпроса „Защо сме такива?”

...

Историите ни припомнят многообразието на всекидневието: среща с поредния работодател („Не опитвай”), кончината на един японски декоративен петел („Пилета”), пазарлък за антикварен фотоапарат („Фотоувеличение”), посещение в хипермаркет („Нещо се случи”), нечия смърт („Джобния”) и много други сюжети, които след първия прочит ни убеждават да повярваме в емблематичната за тази проза реплика, че можеш да пишеш „за това по колко интересни, оригинални и необикновени начини с никого нищо не се случва” („Всичко е включено в цената”).  Твърдение, което обче е валично само при неангажиран (да не кажа повърхностен) прочит.  Другата гледна точка „навързва” около изведените сюжетни нишки всичко останало, заради което наистина си струва да плащаш цената за това – тук и сега – да създаваш литература.”

Здравко Дечев, сп. Страница, 1/2013