За истинското и лъжовното благо

Творчеството на Лоренцо Вала (1407-1457) отдавна е получило заслужено признание за приноса към мащабната реформа в мисленето и в начина на живот, осъществена от хуманистите през XV век. Вала безспорно има заслуги не само като мислител, а и с делата си и с реалното участие като подбудител в един цялостен процес на обновление в културния, църковния и политическия живот на Италия.

Сред съчиненията му се открояват трактатът, посветен на красотите на латинския език - известните „Eлеганции“, трактатът „Диалектика“, в който Вала разгръща метода на филологически анализ и идеите си за нова философия, конкретните изследвания на латинската философска и юридическа терминология, сред които останалото незавършено изследване върху превода на Новия Завет, съчиненията „За монашеския обет“ и „Константиновият дар“. Особено важни са посветените на етическа проблематика две съчинения „За истинското и лъжливото благо“ и „За свободното произволение“.

Съчинението „За истинското и лъжливото благо“ е замислено като спор или диалог „по старите обичаи“ за благото и добродетелта. Участниците в него представят възгледите на стоическата и епикурейската школа, както и християнското гледище по тези въпроси. Спорът между стоика, епикурееца и християнина е предаден не без известна маниерност и разигран от Вала с наслаждението на пълководеца, който умело променя разпределението на силите на противниците на бойното поле. Всъщност всички участници в разговора са учени мъже, добре запознати с философията, изследователи и познавачи на наследството на древните.

- Валентина Кънева