За крале и кралици

Какъв е смисълът на кралската институция? Какво правят по цял ден кралете и кралиците? И как ли би се чувствал човек, ако е един от тях?
// Intro
Отдавна е отминало времето, когато кралете са твърдели, че управляват по силата на Божествено право. Но те все още съществуват – защо?
Интелектуалните аргументи в полза на премахването на монархията звучат убедително, и все пак кралските сватби, юбилеи и погребения са в състояние да накарат стотици хиляди хора да излязат на улиците – с какво тези привилегировани личности владеят все още човешкото въображение?

// Second paragraph description
В това извънредно забавно и същевременно интелигентно проучване Джеръми Паксман анализира с присъщото си чувство за хумор всички аспекти на монархията. От екзекуцията на Чарлс I през кралица Виктория до Елизабет II, Паксман коментира претърпените от хората и институцията промени. Смутен до смърт по време на прием, парализиран от притеснение при срещата си с кралицата или на интимен обяд с покойната лейди Даяна, Паксман остава верен на себе си, поднасяйки ни смесица от история, репортажи и проникновени анализи.

// Full Text excerpt
Около година преди Даяна да загине, получих от нея покана за обяд. Първата ми реакция беше да реша, че някой ми е скроил номер. Никога не се бях запознавал с нея, доколкото бях в състояние да преценя, нямах нищо общо с нея, и никога не бях изразявал желание да й бъда представен. Но когато се обадих на личния й секретар, се оказа, че поканата е истинска. Предложих да се срещнем в ресторант. Секретарят отговори, че би било далеч по-удобно да я посетя в двореца Кенсингтън. И така, в уговорения ден ме преведоха покрай бариерите и после нагоре по стълбите към апартамента на принцесата. Не знаех какво да очаквам. Бях запознат с историята й – та кой не беше? – но всъщност нямах и най-смътна представа що за личност е тя. Единственото, което знаех, бе че високоплатеното образование й бе помогнало да спечели само някаква грамота за най-грижливо отглеждано еди-какво си. И това дори си спомнях, защото въпросът бе поставен във викторина, в която някой бе попълнил празното място след “най-грижливо отглеждана” с думата “девственост”. Струва ми се, че правилният отговор беше “най-грижливо отглеждано морско свинче”.
В този момент най-известната млада жена на света се появи на горната площадка на стълбите, облечена в бледосин костюм. Беше много по-висока, отколкото си я бях представял.
- Джеръми, колко мило от ваша страна, че дойдохте – каза тя с глас, мек като коприна. – Ще бъдем само двамата. Ще се справите ли?
През ума ми за миг преминаха около хиляда мъжки фантазии. Отвърнах, че ще опитам.

// Related book:
// Author blog id:blogs/authors/17627740