Завръщането на белия бик

В „Завръщането на белия бик” Цвета Софрониева излиза от всички сякаш запазени завинаги пространства с неоспорим усет към темите за мита и присъствието ни в него; предлага своя картография на мита и своя личен избор – дали ще полети или нарцистично в ручея ще се огледа. Композицията на книгата следва топосите на този избор, а поетичният є език – плътен и едновременно ефирен, нежен и чепат (без да е нито притеснен, нито заслепен от друго-говорите), подкрепя проекта за глобализацията на знанието, към който ни приканва да се присъединим.

Малина Томова

"Още една различна книга на Цвета Софрониева (книга-проект? Колкото и да отхвърлям думата, когато се употребява за поезия, трябва да се съглася: това е поетичен проект, намислен, осъществен и сполучен. Не осъществен и сполучен със средствата на поезията, а подчиняващ се на нейните сили.) Темата: Европа и деца ли сме й; или завареници; или други нечии деца, залюлели нейната люлка; спомен, забрава, празнота, копнеж, заблуда, отрицание, скука, любопитство – тема ли е? Или е само поводът? Мит и жива кръв, минало, настояще и бъдеще; и вечни теми, вечна поезия: цялостност и раздяла, едновременност на времената... и мостове, мостове: свързващи – хората, местата, всичко."

Екатерина Йосифова