Жени по китайската стена

Младият поет (с награда “Южна пролет” за стихосбирката “Ток”) и криминален журналист в програма "Хоризонт" на БНР Стоил Рошкев днес ни изненадва с широкоформатна проза, носеща малко необичайно посвещение: “...на последния наборен войник в Българската армия”. На пръв поглед романът “Жени по китайската стена” е само автобиографичен. Висшист попада в родната казарма, води си дневник, описва абсурдите на това затворено общество, в което социализмът и демокрацията се съизмерват с българския манталитет, идеологическата шизофрения, масовата простотия сред долните етажи на обществото.

Рошкев обаче се опитва (и го прави сполучливо) да обхване по-глобално проблема – за него българската казарма е част от военизираната планета, в която се говори един и същ език, без разлика от кой край на света е. Романът има ясна и категорична хуманна позиция, силен политически акцент, антиглобалистично боботене, лява реторика, честна, откровена и дори смущаваща гражданска позиция.

Румен Леонидов